Брой думи: 350

Жанр: ужаси

Ден втори откакто героят ми го е страх да се съблече.

Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва да свали дрехите си.

Пиша и трия едни и същи думи за пореден път. Не мога да мина отвъд „Стивън разкопча най-горното копче на ризата си.”

Уморен съм, стомахът ми стърже празен. Потропвам нервно с пръсти по бюрото.

Днес получих поредния пасивно-агресивен имейл от агентката си. Трябваше да предам ръкописа преди седмица. Естествено не ѝ отговорих. Какво можех да ѝ кажа?

„Джесика, скъпа, в творчески запек съм. Героят не ми се подчинява, страх го е да се съблече.”

Представих си отвратения ѝ поглед. „Да, Джесика, жалък съм. Прецака се с мен.“

Изпсувах сочно. Затворих с трясък лаптопа и се изправих вдървено. Отидох до прозореца, дръпнах пердетата. Яркото юнско слънце ме заслепи. В същото време ме лъхна собствената ми миризма.

Трябва да се изкъпя. Незабавно.

Разкопчах най-горното копче на ризата си. Досмеша ме, точно това исках да направи героя ми – да се съблече и да отиде да се изкъпе.

Захвърлих ризата на пода, смъкнах и тениската. На колана на дънките се поколебах. Сцената се разгръщаше в ума ми толкова ярко, чак ме полазиха тръпки.

Тръснах глава. Разкопчах колана и след кратка борба, дънките ми се озоваха върху останалите дрехи на пода.

Когато посегнах към боксерките си, две полупрозрачни ръце ги стискаха за ластика и ги опъваха нагоре.

Супер, халюцинирам. Тая трева най-после подейства, макар с часове закъснение.

Опитах да събуя боксерките си, но те не помръдваха. Сърцето ми заби учестено. За първи път получавах толкова осезаеми видения. Не знаех дали да съм доволен или да се разпищя.

Ръцете опънаха боксерките нагоре, топките ми се сплескаха болезнено.

„Сякаш искат да събуят гащите ми през главата”, помислих си едновременно ужасен и развеселен.

Натискът върху топките и члена ми се концентрира, сякаш платът се трансформира в острие, което прорязва тялото ми през средата. Историята, която пишех беше преляла в халюцинацията ми.

НЕ СЪМ ПУШИЛ ПО-ДОБРА ТРЕВА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ!

Коленете ми омекнаха. Пареща болка избухна в корема ми. Погледнах надолу.

Кръвта, стичаща се по бедрата ми, беше истинска.

Материалът Ден втори (микроразказ) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.