Последните 3-4 дни проверявам мейла си по няколко пъти на ден със свито сърце. Издаването на „Белязани“ така ми потроши нервите, че сега, когато всичко е в ръцете на печатницата и до седмица книгата ще е напълно готова, аз все още съм силно тревожна. Файловете са приети и одобрени, а аз треперя да не се издъни още нещо и на този етап.
И все пак… На 26 октомври (цял месец по-късно от планираното) пратките с предварителните поръчки трябва да потеглят към бъдещите си читатели. Не мисля, че ще си отдъхна, преди да изпратя и последния пакет.
С тази книга нищо не се случи както си го представях или планирах. Като започнем с това, че ми отне много повече време да я довърша. Очаквах, че ще я приключа по-бързо от „Обетът“, която ми отне три години. Вместо това я довърших за пет.
Мислех, че самото издаване ще мине по-гладко, след като веднъж вече съм минала по тоя път и имам вече някакво ноу-хау. Но пък се сблъсках с нови предизвикателства. Това определено ме накара да преосмисля начина по който ще планирам издаването на следващите си книги.
С помощ от другарче успях да накарам Книжарницата да работи. Сега сигурно с месеци няма да смея да пипна нищо, за да не се счупи пак всичко. Не е нагласено както исках, но работи! Което е най-важното и можеш да си поръчаш двете ми книги в хартиен и електронен вариант.
Не бих казала, че успях да си поема дъх, преди да започна следващата книга. Реших да направя НаНо и а напиша първата чернова на „Сънят на Афродита“ през ноември. Надявам се това да ми подейства като балсам за душата и своеобразна „почивка“.
Забравила съм как се пише нова книга, но бързичко ще си припомня.