Казвам се Яна Хараланова – фентъзи писателка, редакторка, запалена читателка и геймърка. Освен това съм и психолог.
От дете съм силно свързана с думите и историите. Вярвам, че историите свързват хората, лекуват ги, окриляват ги. А моите истории така напират да излязат, че просто няма начин да устоиш на този порив, който има силата да те извлече от леглото в три посред нощ и да те накара да напишеш разказ от двадесет страници на един дъх.
Никога не съм предполагала, че ще се превърна във фентъзи писател. Но ето на… Сбъдна се мечта, която не знаех, че съм мечтала.
Ако не ти се чете писателската ми биография, направо скокни на лексикона.
Творчески криволици
Първия разказ, който помня, че съм писала беше за едно Ламборгини (май?) отишло за скрап и претопено в кофа за боклук. Жалваше се от съдбата си. Бях в четвърти клас, беше смешно, а аз въобще не си давах сметка, че съм нагазила в много вълнуващо поприще.
В шести клас, вдъхновена от „Сините пеперуди“ на Павел Вежинов, написах друг разказ. Не помня за какво беше. И двата разказа са безвъзвратно изгубени. Може би между тях е имало и други, но не си спомням. Помня обаче удоволствието да разкажеш история. А Вежинов все още ми е любим автор.
Все драсках нещо – есета, размисли, истории, дневници. Първите ми опити се появиха в алманаха „Златоструй“ – дебютирах като млад автор с есето „Пътят през пустинята“. Участвах в колективните истории на списанията “PC Mania” и “Фентъзи Фактор“. Дяволчето Патафюгъл беше един от любимите ми герои, за които да пиша.
През 2005 година открих блоговете и от тогава съм горд собственик на блог, където споделям своите истории. По-късно се присъединих към общността BgLog.net, където с голямо удоволствие участвах в колективния роман „Блогът на смъртта“. Там някъде обаче залезе поривът ми за творческо писане.
Продължавах с блоговете, със статиите и десетките работни текстове, но историите, които измислях основно си оставаха само за мен в мислите ми. Позволявах им от време на време да избликват, рядко, сдържано. Така се появиха „За чакащата и този, на когото му се случваха случки“, „Втори тото шанс“ и „Вълче слънце“. Включих се и в сборника „Изгряващи звезди“ на варненския филиал на Съюза на свободните български писатели с „Live, love, bed”.
Все още не знам какво точно се случи, може би бях успяла да отработя достатъчно (да живее терапията), та да пусна творческия си импулс на свобода. Не бях работила точно за това, даже не мислех за това. Не осъзнавах, колко спъната съм всъщност, държейки този порив под ключ. Търсех си хобита, без да осъзнавам, че ХОБИТО с най-главните главни букви винаги си е било с мен.
През лятото на 2018 година музата ме изрита от леглото в една лятна нощ. Написах на ръка разказ от 20 страници, който ще си остане само за мен. После се заиграх с фенфик за Лара Крофт – тъкмо беше излязъл филма с Алисия Викандер, изиграх играта, от която беше вдъхновен, после втората… Идеите забълваха с невероятна скорост.
Бях споделила за тях с приятелката ми Мария от Русе. Култовите ѝ думи „А защо не напишеш собствена история?“ удари право в десятката! Взех си двамата оригинални герои, които бях създала за фенфиковете, взех си идеите, взех си малката Люба, която измислих на 13 години и която беше пораснала също като мен, и започнах да пиша… роман.
Никога, ама никога не съм си представяла, че ще напиша роман. „Обетът“ трябваше да е просто разказ. Преди това не бях писала нищо по-дълго от 1000-2000 думи (2-3 страници). Нямах никакъв усет за „големина“ на идеите. А моята идея се оказа огромна – разклони се на няколко различни истории, стана роман, после тетралогия.
През септември 2018 година ми светна и нещо друго – че мога да си потърся общност от пишещи хора. Така попаднах на работилница на Writecraft, на която много се забавлявах и се запознах с мега яките хора. Те пък ми казаха за NaNowWriMo и стана тя каквато стана. Написах първата чернова на „Обетът“ за шест седмици. Беше абсолютна каша и няма много общо с последната му версия. Но аз бях толкова щастлива от себе си.
Не планирах да издавам, но и това се случи през август 2021 г. Тогава все още бях много наивна и не разбирах много, сега не бих се съгласила на същата „оферта“, защото „издателя“ на практика съсипа ръкописа ми. От друга страна успя да ме вбеси достатъчно, за да реша да стана самоиздаващ се автор.
Тъкмо бях минала редакторски курс, на който се запознах с моята настояща редакторка Десислава Сивилова. Върнах се назад към първоначалния ръкопис, преди намесата на „издателя“ и заедно с нея създадохме второто издание на „Обетът“. Междувременно бях написала първата чернова на втората част от поредицата „Дивата магия: Белязани“, която вече е пусната за предварителна поръчка.