В ерата на крадливия папагалски изкуствен интелект (КПИИ), моето творчество остава изцяло човешко. Не само текстовете, които пиша аз самата, но и всеки по веригата върши работата си без помощта на КПИИ.
И така ще бъде винаги!
Имам фантастичен екип, който включва няколко прекрасни жени, които обичат работата си и живеят и дишат с творчеството си. Те са от онези хора, които точно като мен просто не могат да не творят и създават с ума, ръцете и сърцата си.
След като първото издание на „Обетът“ беше издадено с „издател“. Резултата беше плачевен, дори по моите тогава на практика несъществуващи стандарти. Заради горчивия опит от това преживяване, реших да започна да се самоиздавам (повече за тази история скоро в блога). Основната причина беше, че когато се самоиздавам аз избирам с кого работя и имам пълен контрол над крайния резултат.
Така и така моето име седи на корицата, така и така мен първо сочат, ако се проваля.
Поне вината, че нещо се е оплескало, наистина ще си е моя.
Обаче нищо не се оплеска и съвсем скоро ще държа в ръцете си третото издание на „Обетът“ (още по-красиво и още по-дебело от второто!) и за първи път ще докосна като физическо тяло „Белязани“.
Към сегашния момент съм още по-щастлива, че избрах този път заради бума на въпросното КПИИ. С огромна тъга и разочарования виждам колко много автори и ИЗДАТЕЛСТВА прибягват до услугите му, с което вредят на писатели, редактори, преводачи, художници и още куп хора, от които се краде безогледно. Не искам да имам нищо общо с хора, които не уважават труда на колегите си и собствения си труд всъщност.
Не искаш да си „губиш“ времето с писане, превеждане и рисуване? Няма проблем, не е нужно всеки да се занимава с изкуство. Потърси своето нещо, но не кради и не вреди активно на другите, само защото на теб ти е тъпо.
Но също не е необходимо да се оправдаваш, че ползваш КПИИ защото:
1) не можеш (учи се с практика!);
2) скъпо е да ползваш истински хора за конкретна услуга (понеже може би нямаш социален кръг, в който да намериш хора, които с готовност ще ти свършат работата срещу скромна сума или пет бири, или просто заради сините ти очи?);
3) вече създаденото не отговаря на представите ти (хилядолетия човешко изкуство не могат да се доближат до визията ти за илюстрация на разказа ти? Стига бе!);
4) не знаеш как да използваш наличните безплатни ресурси, както правехме последните двайсетина години преди КПИИ (просто питай! Ще те насочим с радост).
Ежедневно се изумявам от нелепите оправдания, с които хора и бизнеси оправдават факта, че използват КПИИ.
Нямам против LLM, потенциала им е огромен и определено човечеството може да има изключителни ползи от технологията. Уви, голяма част от създателите на тези модели търсят основно печалба (в най-добрия случай) и целят заграбване на човешкото знание, творчество и интелект (в най-лошия), да не зачекваме преките вреди над околната среда и обществото.
От тази моя скромна трибуна те призовавам да застанеш зад човешкото творчество и човешкия интелект и да бойкотираш чатботовете и всякакви форми на КПИИ. Знам, че можеш и се надявам да намериш достатъчно съвест в себе си за да го направиш и така да подкрепиш всички свои приятели творци.
