Дойде време и за последния откъс от фентъзи романа „Дивата магия: Белязани“, в който Люба е меко казано бясна. Определено ми е един от любимите моменти в книгата, въпреки че и на мен малко ми дожаля за колата. хехе!
Днес имаш последна възможност да си поръчаш някоя от специалните книжни кутии, които подготвих за предварителната поръчка на „Белязани“.
Линк към останалите пет откъса ще откриеш в края на публикацията. 🙂
Огледа критично колата. За миг съжали, че ще трябва да я съсипе. Замахна с бухалката. Лявото огледало се пръсна и увисна на няколко кабела. Алармата на колата се разпищя, но Люба не ѝ обърна внимание. Отиде от другата страна и размаза и дясното огледало.
Направи на сол предните фарове, след което стовари бухалката върху предния капак и краищата му цъфнаха като криле.
От къщата изскочи едър мъж и се развика истерично:
– Какво правите? Спрете! Коя сте вие? Извиках полиция!
– Ще им трябват поне десет минути да стигнат дотук – отвърна спокойно Люба. – Достатъчно време да ми кажеш къде е Силвия.
Мъжът застина в недоумение.
– Силвия? Коя Силвия?
Люба го изгледа с насмешка. Нямаше нужда да го сканира, за да знае, че отлично знае за коя Силвия го пита.
Вдигна отново бухалката и я стовари върху предното стъкло. Парчетата се пръснаха по седалката и плочите, няколко одраскаха лицето ѝ.
Адвокатът тръгна несигурно към нея. Ако се опитваше да я сплаши, не му се получаваше. Люба отстъпи, запазвайки разстоянието между тях. Посочи го с бухалката.
– Нямам скрупули да я използвам и върху теб. Къде е Невестулката?
Силата, която се бе събрала в пръстите ѝ, се протегна в невидими пипалца към адвоката и се плъзна под кожата му, при което очите му се изцъклиха от ужас. Повлия на емоциите му, както беше направила с Невестулката.
– Къде е Силвия Симеонова?
Петров пребледня. Огледа се паникьосан и отстъпи няколко крачки назад.
– Какво ми правиш? – проплака жално и се свлече на колене.
– Кажи ми къде е и единствените щети ще са по колата ти.
Адвокатът преглътна мъчително.
– Последно беше в една вила във Виница.
– Кога?
– Преди седмица.
– Адрес?
Методиев измърмори улицата и номера.
– Дай ми телефона си.
Той го измъкна от джоба си с треперещи ръце. Люба го грабна, подхвърли го във въздуха и го удари с бухалката. Апаратът отлетя настрани, сцепвайки се на две.
– Ако я предупредиш, ще се върна за теб, и това ще ти се стори като весела разходка в парка.
Люба оттегли силата си. Мъжът рухна на земята и се разплака като дете. Беше сигурна, че след това, което му причини, дори няма да си помисли да предупреждава Силвия.
Захвърли бухалката и напусна двора, прескачайки оградата.
След по-малко от час беше на адреса. Вилата, в която се предполагаше, че се крие Силвия, не бе нищо особено. Невзрачна едноетажна сграда, боядисана в бяло, с един-единствен вход насред обрасъл с храсти, неподдържан двор. Не видя камери, нито долови магически защити. Сканирането ѝ показа, че вътре няма никой.
С два ритника разби ключалката и влезе. Мина през дневната и кухнята, които бяха едно общо помещение. Беше обзаведено, но нямаше никакви лични вещи. Отвори хладилника. Вътре имаше няколко кутии с храна за вкъщи. Отвори ги, храната беше започнала да мухлясва.
Започна да преглежда шкафовете един по един. В някои имаше пакетирани храни, консерви и подправки. Малко посуда. В шкафа под мивката откри препарати и кофа за боклук.
Люба грабна кофата и изсипа съдържанието ѝ на пода. Разрови с крак. Домакинска хартия, смачкана на топка, няколко опаковки, консервена кутия. И две смачкани листчета.
На едното бяха надраскани цифри. На другото – име и адрес в село Здравец, което беше на около половин час от Варна.
Деспина Варвара. Особено име, най-вероятно прякор. Извади телефона си и потърси името в интернет.
Излязоха учудващо много резултати. Предимно от форуми, в които се споделяше, че тази жена имала изключителна лечителска дарба; различни хора твърдяха, че била излекувала болести и състояния, които се смятат за нелечими. Също твърдяха, че имала способности, чрез които можела да ти помогне да разбереш какви са причините за заболяванията ти.
Прибра листчетата в джоба си и написа на Бека: *Попаднах на следа от Силвия. Може да ми потрябваш.*