В четвъртия откъс от фентъзи романа „Дивата магия: Белязани“ Люба и Филип откриват търсена от тях книга по неочакван начин. 🙂
Остават само още два откъса, които ще ти споделя до 24 август, когато е и последния срок да направиш предварителна поръчка на книгата и на специалните книжни кутии.
Линк към предишния откъс ще намериш в края на публикацията. 🙂
До Филип достигна едва доловима миризма на дим.
– Пожарът е истински.
Люба не му обърна внимание, погледът ѝ бе насочен към далечния край на коридора. Тръгна натам срещу потока от хора, като му махна да я последва.
Коридорът се пресичаше Т-образно с друг, по който нямаше хора. Люба тръгна наляво.
– Къде отиваме? – попита я Филип, объркан от мълчанието ѝ.
– Не знам, но видях Невестулката.
Филип застина.
– Невестулката? Тук?
Люба сбърчи отвратено нос.
– Тя беше, сигурна съм!
Продължиха по плетеница от коридори, докато не стигнаха авариен изход. Люба го отвори и двамата се озоваха на товарна рампа и паркинг с камиони и микробуси.
Зад единия от микробусите изчезна чернокоса жена. Хукна натам, бързо я настигна и успя да я събори на земята.
Силвия извика задавено и се опита да се изправи. Но Люба я изрита и тя отново се просна долу. Люба я притисна с коляно.
– Къде е книгата? – кресна ѝ Филип. Нямаше друга причина, заради която да е дошла.
Силвия стисна устни. Очите ѝ прескочиха за миг към микробуса вдясно от нея. Филип проследи погледа ѝ. Под микробуса в черен защитен калъф лежеше правоъгълен предмет. Вдигна го и го отвори.
– Тук е – извика на Люба.
Тя изръмжа нещо. Силвия я изрита в корема и се освободи от хватката ѝ.
Филип се хвърли към Силвия. Елбетицата му пулсираше френетично, магията ѝ бе безсилна пред яростта му.
Силвия се опитваше да разкъса защитата му – запращаше ледени стрели по него, с които търсеше пролука в щита му.
– Фил, взехме книгата, остави я на полицията! – изкрещя му Люба.
– Не!
Хвърли книгата на Люба и се засили към Силвия. Прекъсна щита и насочи към нея цялата си сила, подхранвана от яростта му. Жилави бодливи лиани пробиха асфалта, вплетоха се в краката на Силвия и я събориха на земята.
В него избухна свирепо желание да я нарани, дори да я убие. Сякаш демон облада тялото му.
Тя тъкмо се надигаше от земята. Беше замразила лианите и те се чупеха с хрущене под натиска на тялото ѝ. Юмрукът му се стовари върху челюстта ѝ. Главата ѝ се отметна назад.
Филип завихри полето, възстанови бодливите лиани. Те отново се извиха по краката на Силвия в още по-стегната хватка. Продължиха да пълзят нагоре по тялото ѝ, разкъсваха дрехите и се забиваха в кожата ѝ. Силвия се мяташе яростно в опит да се освободи. Този път магията ѝ не успя да заледи лианите, само ги покри със скреж.
Филип отново я удари в лицето. Изсъска:
– Искам да страдаш!
Вдигна юмрука си за нов удар, когато погледът му попадна върху медальона, който висеше на врата ѝ.
Пръстите на Люба се впиха в рамото му. Каза му нещо, но той я отблъсна. Сграбчи медальона и го изхлузи през главата на Силвия. Стисна го в дланта си. Ръбовете се забиха в кожата му.
Гледаше го хипнотизиран, неспособен да отмести поглед. Изящна изработка от розова сплав, подобна на метала, от който беше направена камата на Люба. Фини нишки се преплитаха в сложна стилизирана фигура на дървото на живота.
– Спрете! Предайте се.
Викът на охраната го извади от унеса.