Вторият откъс от „Белязани“ е със самодивата Гаяна, която се намесва неочаквано в историята, но ролята ѝ се оказва ключова.
Подготвила съм още четири откъса, а до 24 август 2026 г. можеш да направиш предварителна поръчка на книгата и специалните книжни кутии.
Линк към предишния откъс можеш да откриеш в края на публикацията.
От другата страна се озоваха в пещера, където самодивската магия беше по-силна. На Люба чак ѝ се догади от наситеното усещане. Намираха се в зала само с един изход освен портала зад гърбовете им. От стените се излъчваше бледо сияние, достатъчно да освети пътя им.
Филип изгаси фенерчето и тръгна към дупката в стената. Минаха през нисък проход, който ги отведе в друга зала, по-малка от първата. Продължиха напред. Колкото по-навътре в пещерата навлизаха, толкова по-светло ставаше и магията се усещаше по-силно.
Намериха самодивата в широка зала с куполовиден таван. На земята от двете ѝ страни спокойно лежаха другите два вълка. Единият кафяв, другият сив. Също толкова огромни и страховити като онзи, който бяха пленили.
– Филипе? Ако знаех, че си ти… Каква приятна изненада! – самодивата плесна радостно с ръце.
– Да, Гаяна, аз съм.
– Помниш ме значи. – Гаяна се усмихна лукаво. – Коя е спътницата ти?
– Аз съм Люба – представи се вяло.
Излъчването на самодивата я привличаше неустоимо, макар да не я бе поглеждала в очите. Гаяна беше дяволски красива. Косата ѝ беше гъста и къдрава като нейната, но много по-светла, с вплетени в тънките плитчици полски цветя. Стигаше до глезените ѝ, обгръщайки я като було. Дългата ѝ рокля беше невъзможно бяла. Люба прехапа устни и с усилие отклони поглед. Усещаше главата си тежка, пълна с гъст сироп, в който мислите ѝ потъваха безвъзвратно.
Филип решително се приближи към самодивата.
– Остави селото на мира.
Тя се изсмя звънко:
– Няма да стане! Не ми се пречкайте, не ви влиза в работата. Не знам защо въобще са ви намесили. На никого нищо лошо не съм сторила.
– Мъжът, когото търсиш, не живее в Кожари от години. – Посочи вълците. – Престани да ги изпращаш в селото да правят поразии.
Гаяна се нацупи. Тропна сърдито с крак.
– Не!
– Тръгни си, докато още можеш.
– И какво ще направиш, за да ме накараш? – Гласът на Гаяна ромолеше съблазнително.
Люба потръпна от изкушението да срещне погледа ѝ. Насили се да гледа само към Филип и да не се поддава. Той невъзмутимо скръсти ръце пред гърдите си, макар Люба да виждаше по стойката му, че е все пак е нащрек.
– Самодивските ви номера не работят върху мен. Опитай с нещо друго!