Обучителният куб е петия откъс от „Дивата магия: Белязани“, който споделям с теб.
Остава само още един, който ще публикувам на 24 август. Тогава е и последния ти шанс да поръчаш специалните книжни кутии, които съм подготвила с предварителната поръчка на „Белязани“.
Линк към предишния откъс можеш да намериш в края на публикацията.
Люба опипа нервно трите ритуални предмета на бюрото до книгата, за да се увери, че са реални и че всичко се случва наистина.
Стисна направения от Вела ключ и затвори очи, за да се потопи в транс. Със сканиращите си импулси опипа книгата в търсене на ключалката. Плъзна ключа върху смътните очертания на хералдически лъв и той леко потъна във вдлъбнатината.
Когато отвори очи, над книгата един до друг се рееха полупрозрачните символи от шифъра – ръка, змия, сфера и триъгълник. Зад тях плуваха едва доловимите очертания на четири куба, в които трябваше да ги подредят.
Люба погледна листа, на който бе разписала кода и правилната подредба на символите. Отново потъна в транса; фигурите се виждаха по-ясно във вътрешния ѝ взор.
Докосна сферата и я придвижи към първия куб. Змията постави във втория, триъгълникът хлътна в третия. Когато постави ръката в четвъртия, тя се раздвижи, сви пръсти и направи кръстен знак.
Четирите куба заблестяха в ярка бяло-златна светлина и се сляха в един по-голям, по чиято повърхност се гънеха надписи на непознат за Люба език.
Отвори очи. Кубът висеше между нея и Филип. Ярък, плътен, почти материален.
– Познат ли ти е езикът? – попита го тя.
– Не. Но това е обучителен куб. Майсторът, при когото учих, понякога използваше такива. Не са особено ефективни при магове с по-слаба чувствителност към полето.
Люба беше чувала за тях, но никога не ги бе виждала. Знаеше, че са нещо като схема, алгоритъм на магията, която трябва да се научи, и се използват като симулатор за упражнения. Дават възможност на обучаващия се маг да изучи структурата ѝ, след което да я повтори и приложи.
Понечи да докосне куба, но се спря. Погледна Филип.
– По-добре ти. Използвал си такива кубове, а и си по-опитен от мен.
Филип събра част от магията си около лявата си длан и докосна куба. Той засвети по-ярко за няколко секунди, след което почерня, заприличвайки на нещо солидно, а надписите изчезнаха. Филип отдръпна объркано ръката си. Кубът се върна в първоначалното си състояние.
– Нищо не видях, нито усетих.
Отново докосна куба; този път нямаше никаква реакция.
– Да не е повреден? – попита Люба, опитвайки се да отблъсне промъкващия се страх, че няма да намерят нужната информация.
– Няма начин. Тогава просто нямаше да го има.