Днес имаш последна възможност да си поръчаш някоя от специалните книжни кутии, които подготвих за предварителната поръчка на „Белязани“.

Линк към останалите пет откъса ще откриеш в края на публикацията.

Огледа критично колата. За миг съжали, че ще трябва да я съсипе. Замахна с бухалката. Лявото огледало се пръсна и увисна на няколко кабела. Алармата на колата се разпищя, но Люба не ѝ обърна внимание. Отиде от другата страна и размаза и дясното огледало.

Направи на сол предните фарове, след което стовари бухалката върху предния капак и краищата му цъфнаха като криле.

От къщата изскочи едър мъж и се развика истерично:

– Какво правите? Спрете! Коя сте вие? Извиках полиция!

– Ще им трябват поне десет минути да стигнат дотук – отвърна спокойно Люба. – Достатъчно време да ми кажеш къде е Силвия.

Мъжът застина в недоумение.

– Силвия? Коя Силвия?

Люба го изгледа с насмешка. Нямаше нужда да го сканира, за да знае, че отлично знае за коя Силвия го пита.

Вдигна отново бухалката и я стовари върху предното стъкло. Парчетата се пръснаха по седалката и плочите, няколко одраскаха лицето ѝ.

Адвокатът тръгна несигурно към нея. Ако се опитваше да я сплаши, не му се получаваше. Люба отстъпи, запазвайки разстоянието между тях. Посочи го с бухалката.

– Нямам скрупули да я използвам и върху теб. Къде е Невестулката?

Силата, която се бе събрала в пръстите ѝ, се протегна в невидими пипалца към адвоката и се плъзна под кожата му, при което очите му се изцъклиха от ужас. Повлия на емоциите му, както беше направила с Невестулката.

– Къде е Силвия Симеонова?

Петров пребледня. Огледа се паникьосан и отстъпи няколко крачки назад.

– Какво ми правиш? – проплака жално и се свлече на колене.

– Кажи ми къде е и единствените щети ще са по колата ти.

Адвокатът преглътна мъчително.

– Последно беше в една вила във Виница.

– Кога?

– Преди седмица.

– Адрес?

Методиев измърмори улицата и номера.

– Дай ми телефона си.

Той го измъкна от джоба си с треперещи ръце. Люба го грабна, подхвърли го във въздуха и го удари с бухалката. Апаратът отлетя настрани, сцепвайки се на две.

– Ако я предупредиш, ще се върна за теб, и това ще ти се стори като весела разходка в парка.

Люба оттегли силата си. Мъжът рухна на земята и се разплака като дете. Беше сигурна, че след това, което му причини, дори няма да си помисли да предупреждава Силвия.

Захвърли бухалката и напусна двора, прескачайки оградата.

След по-малко от час беше на адреса. Вилата, в която се предполагаше, че се крие Силвия, не бе нищо особено. Невзрачна едноетажна сграда, боядисана в бяло, с един-единствен вход насред обрасъл с храсти, неподдържан двор. Не видя камери, нито долови магически защити. Сканирането ѝ показа, че вътре няма никой.

С два ритника разби ключалката и влезе. Мина през дневната и кухнята, които бяха едно общо помещение. Беше обзаведено, но нямаше никакви лични вещи. Отвори хладилника. Вътре имаше няколко кутии с храна за вкъщи. Отвори ги, храната беше започнала да мухлясва.

Започна да преглежда шкафовете един по един. В някои имаше пакетирани храни, консерви и подправки. Малко посуда. В шкафа под мивката откри препарати и кофа за боклук.

Люба грабна кофата и изсипа съдържанието ѝ на пода. Разрови с крак. Домакинска хартия, смачкана на топка, няколко опаковки, консервена кутия. И две смачкани листчета.

На едното бяха надраскани цифри. На другото – име и адрес в село Здравец, което беше на около половин час от Варна.

Деспина Варвара. Особено име, най-вероятно прякор. Извади телефона си и потърси името в интернет.

Излязоха учудващо много резултати. Предимно от форуми, в които се споделяше, че тази жена имала изключителна лечителска дарба; различни хора твърдяха, че била излекувала болести и състояния, които се смятат за нелечими. Също твърдяха, че имала способности, чрез които можела да ти помогне да разбереш какви са причините за заболяванията ти.

Прибра листчетата в джоба си и написа на Бека: *Попаднах на следа от Силвия. Може да ми потрябваш.*

Други откъси от „Дивата магия: Белязани“

Плажът

Самодивата Гаяна

Лей линията

Книгата

Обучителният куб

Материалът Адвокатът на Невестулката (откъс от „Дивата магия: Белязани“) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

Остава само още един, който ще публикувам на 24 август. Тогава е и последния ти шанс да поръчаш специалните книжни кутии, които съм подготвила с предварителната поръчка на „Белязани“.

Линк към предишния откъс можеш да намериш в края на публикацията.

Люба опипа нервно трите ритуални предмета на бюрото до книгата, за да се увери, че са реални и че всичко се случва наистина.

Стисна направения от Вела ключ и затвори очи, за да се потопи в транс. Със сканиращите си импулси опипа книгата в търсене на ключалката. Плъзна ключа върху смътните очертания на хералдически лъв и той леко потъна във вдлъбнатината.

Когато отвори очи, над книгата един до друг се рееха полупрозрачните символи от шифъра – ръка, змия, сфера и триъгълник. Зад тях плуваха едва доловимите очертания на четири куба, в които трябваше да ги подредят.

Люба погледна листа, на който бе разписала кода и правилната подредба на символите. Отново потъна в транса; фигурите се виждаха по-ясно във вътрешния ѝ взор.

Докосна сферата и я придвижи към първия куб. Змията постави във втория, триъгълникът хлътна в третия. Когато постави ръката в четвъртия, тя се раздвижи, сви пръсти и направи кръстен знак.

Четирите куба заблестяха в ярка бяло-златна светлина и се сляха в един по-голям, по чиято повърхност се гънеха надписи на непознат за Люба език.

Отвори очи. Кубът висеше между нея и Филип. Ярък, плътен, почти материален.

– Познат ли ти е езикът? – попита го тя.

– Не. Но това е обучителен куб. Майсторът, при когото учих, понякога използваше такива. Не са особено ефективни при магове с по-слаба чувствителност към полето.

Люба беше чувала за тях, но никога не ги бе виждала. Знаеше, че са нещо като схема, алгоритъм на магията, която трябва да се научи, и се използват като симулатор за упражнения. Дават възможност на обучаващия се маг да изучи структурата ѝ, след което да я повтори и приложи.

Понечи да докосне куба, но се спря. Погледна Филип.

– По-добре ти. Използвал си такива кубове, а и си по-опитен от мен.

Филип събра част от магията си около лявата си длан и докосна куба. Той засвети по-ярко за няколко секунди, след което почерня, заприличвайки на нещо солидно, а надписите изчезнаха. Филип отдръпна объркано ръката си. Кубът се върна в първоначалното си състояние.

– Нищо не видях, нито усетих.

Отново докосна куба; този път нямаше никаква реакция.

– Да не е повреден? – попита Люба, опитвайки се да отблъсне промъкващия се страх, че няма да намерят нужната информация.

– Няма начин. Тогава просто нямаше да го има.

Други откъси от „Дивата магия: Белязани“

Плажът

Самодивата Гаяна

Лей линията

Книгата

Адвокатът на Невестулката

Материалът Обучителният куб (откъс от „Дивата магия: Белязани“) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

В четвъртия откъс от фентъзи романа „Дивата магия: Белязани“ Люба и Филип откриват търсена от тях книга по неочакван начин.

Остават само още два откъса, които ще ти споделя до 24 август, когато е и последния срок да направиш предварителна поръчка на книгата и на специалните книжни кутии.

Линк към предишния откъс ще намериш в края на публикацията.

До Филип достигна едва доловима миризма на дим.

– Пожарът е истински.

Люба не му обърна внимание, погледът ѝ бе насочен към далечния край на коридора. Тръгна натам срещу потока от хора, като му махна да я последва.

Коридорът се пресичаше Т-образно с друг, по който нямаше хора. Люба тръгна наляво.

– Къде отиваме? – попита я Филип, объркан от мълчанието ѝ.

– Не знам, но видях Невестулката.

Филип застина.

– Невестулката? Тук?

Люба сбърчи отвратено нос.

– Тя беше, сигурна съм!

Продължиха по плетеница от коридори, докато не стигнаха авариен изход. Люба го отвори и двамата се озоваха на товарна рампа и паркинг с камиони и микробуси.

Зад единия от микробусите изчезна чернокоса жена. Хукна натам, бързо я настигна и успя да я събори на земята.

Силвия извика задавено и се опита да се изправи. Но Люба я изрита и тя отново се просна долу. Люба я притисна с коляно.

– Къде е книгата? – кресна ѝ Филип. Нямаше друга причина, заради която да е дошла.

Силвия стисна устни. Очите ѝ прескочиха за миг към микробуса вдясно от нея. Филип проследи погледа ѝ. Под микробуса в черен защитен калъф лежеше правоъгълен предмет. Вдигна го и го отвори.

– Тук е – извика на Люба.

Тя изръмжа нещо. Силвия я изрита в корема и се освободи от хватката ѝ.

Филип се хвърли към Силвия. Елбетицата му пулсираше френетично, магията ѝ бе безсилна пред яростта му.

Силвия се опитваше да разкъса защитата му – запращаше ледени стрели по него, с които търсеше пролука в щита му.

– Фил, взехме книгата, остави я на полицията! – изкрещя му Люба.

– Не!

Хвърли книгата на Люба и се засили към Силвия. Прекъсна щита и насочи към нея цялата си сила, подхранвана от яростта му. Жилави бодливи лиани пробиха асфалта, вплетоха се в краката на Силвия и я събориха на земята.

В него избухна свирепо желание да я нарани, дори да я убие. Сякаш демон облада тялото му.

Тя тъкмо се надигаше от земята. Беше замразила лианите и те се чупеха с хрущене под натиска на тялото ѝ. Юмрукът му се стовари върху челюстта ѝ. Главата ѝ се отметна назад.

Филип завихри полето, възстанови бодливите лиани. Те отново се извиха по краката на Силвия в още по-стегната хватка. Продължиха да пълзят нагоре по тялото ѝ, разкъсваха дрехите и се забиваха в кожата ѝ. Силвия се мяташе яростно в опит да се освободи. Този път магията ѝ не успя да заледи лианите, само ги покри със скреж.

Филип отново я удари в лицето. Изсъска:

– Искам да страдаш!

Вдигна юмрука си за нов удар, когато погледът му попадна върху медальона, който висеше на врата ѝ.

Пръстите на Люба се впиха в рамото му. Каза му нещо, но той я отблъсна. Сграбчи медальона и го изхлузи през главата на Силвия. Стисна го в дланта си. Ръбовете се забиха в кожата му.

Гледаше го хипнотизиран, неспособен да отмести поглед. Изящна изработка от розова сплав, подобна на метала, от който беше направена камата на Люба. Фини нишки се преплитаха в сложна стилизирана фигура на дървото на живота.

– Спрете! Предайте се.

Викът на охраната го извади от унеса.

Други откъси от „Дивата магия: Белязани“

Плажът

Самодивата Гаяна

Лей линията

Обучителният куб

Адвокатът на Невестулката

Материалът Книгата (откъс от „Дивата магия: Белязани“) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

В третия откъс от общо шест, научаваме за някои любопитни умения на Филип.

До 24 август споделям откъси от „Дивата магия: Белязани“, до тогава е и последния срок да си поръчаш предварително романа и специалните книжни кутии.

Линк към предишния откъс можеш да намериш в края на публикацията.

Тичешком слезе към реката, мина през мостчето, което се разклати под краката ѝ, и без да забавя темпото си, се качи при Филип.

Пред нея се разкри долината в цялата ѝ зимна прелест. Реката ромолеше успокоително. Въпреки минусовите температури все още не бе замръзнала и се носеше пълноводна по красиво заоблените си меандри.

Голата скала, върху която бяха стъпили, беше сцепена надълбоко в средата и издадена над долината. Наоколо имаше паднали изсъхнали дървета и повален от мълния бор.

Филип продължаваше да изпраща тревожни сканиращи импулси на равни интервали.

– Хей! Какво става, котарако?

– Оттук минава лей линия – през селото зад нас, нататък по продължението на цепнатината и после през отсрещното възвишение.

Лей линиите бяха като кръвоносната система на планетата, по тях се носеше живителната енергия на света им. Някои изследователи на магията дори твърдяха, че са директна връзка с Извора на магията.

Люба проследи с поглед ръката му, сочеща невидимата лей линия. Ако не ѝ го беше показал, нямаше да забележи как цепнатината свързва двете възвишения, скрита в покафенялата трева.

– Когато лей линиите бъдат прекъснати, природата в района започва да залинява. Горските животни изчезват, горите загиват, реките също пресъхват.

– Всеки го знае това. Тук обаче не е така, реката е пълноводна, има животни и гората изглежда… добре.

Филип се обърна към нея. Сините му очи бяха станали мастилени.

– Вгледай се по-внимателно. Сканирай самия процеп.

Люба затвори очи и изпрати концентриран сканиращ импулс. Цялата местност се оформи във вътрешния ѝ взор. Проломът зееше черен и мъртъв. Потръпна от усещането, подобно на студената празнота на Сивия пламък. Едва доловима тънка прозрачна нишка висеше на дъното.

Гората беше все още жива, но изнемогваше. Долови страха и безсилието на животните и горските създания. Глада им.

Отвори очи и този път видя това, за което ѝ говореше Филип. Типично зимният пейзаж прикриваше отчасти как природата наоколо линее. Забеляза много покафенели борове, смърчове и ели, сивкава мъртва трева и изсъхнали широколистни дървета.

– Лей линията е толкова тънка, че е на косъм прекъсне. Как е станало?

– Нямам представа, през последните години не е имало толкова силни катаклизми, които да увредят лей линиите. Не знам дали не е умишлено. Но кой би си правил труда? Да прекъснеш лей линия е адски трудно, да не кажа невъзможно. Не виждам кой би имал полза да разруши точно тази. Чувал съм за случаи на частично прекъсване при добив на горива или руда, но са регистрирани само три-четири. Тук със сигурност не е това. На идване усетих нещо странно в района, но не му обърнах внимание. Сега усещането просто ме заля неудържимо.

– Можеш ли да я поправиш? – обади се зад тях Невена, докато задъхано стопяваше разстоянието.

– Мога, но не е моя работа. Трябва да се върнем в Смолян. Баща ми…

– Не било негова работа! – сопна му се тя. – Какво, просто ще си тръгнем? В района няма горски маг от двайсет години! Няма кой друг да го свърши! Не може да зарежеш така нещата. Баща ти е добре. Пък и вече сме тук…

Филип въздъхна с усмивка:

– Добре, лельо Нев, ще се опитам да я поправя.

– Правил ли си го преди? – попита го Люба.

– Два пъти. Повечето горски магове даже теоретично не се обучават на това. Лей линиите са изключително устойчиви структури, майсторите не виждат смисъл в подобно обучение. Но нашият майстор беше много педантичен и ни обучи. И то не само на теория, пък на мен се оказа, че ми се удава с по-голяма лекота, отколкото на другите от курса. Ще отнеме няколко часа, но мисля, че ще се справя.

Невена сложи ръце на кръста си и въздъхна тежко.

– Тогава Люба да ме върне в Кожари. Не ви трябвам тук, не ми се мръзне. Ще ме вземете, когато приключиш. Кажи какво ти е нужно, да ти го донесе, като се върне.

Други откъси от „Дивата магия: Белязани“

Плажът

Самодивата Гаяна

Книгата

Обучителният куб

Адвокатът на Невестулката

Материалът Лей линията (откъс от „Дивата магия: Белязани“) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

Подготвила съм още четири откъса, а до 24 август 2026 г. можеш да направиш предварителна поръчка на книгата и специалните книжни кутии.

Линк към предишния откъс можеш да откриеш в края на публикацията.

От другата страна се озоваха в пещера, където самодивската магия беше по-силна. На Люба чак ѝ се догади от наситеното усещане. Намираха се в зала само с един изход освен портала зад гърбовете им. От стените се излъчваше бледо сияние, достатъчно да освети пътя им.

Филип изгаси фенерчето и тръгна към дупката в стената. Минаха през нисък проход, който ги отведе в друга зала, по-малка от първата. Продължиха напред. Колкото по-навътре в пещерата навлизаха, толкова по-светло ставаше и магията се усещаше по-силно.

Намериха самодивата в широка зала с куполовиден таван. На земята от двете ѝ страни спокойно лежаха другите два вълка. Единият кафяв, другият сив. Също толкова огромни и страховити като онзи, който бяха пленили.

– Филипе? Ако знаех, че си ти… Каква приятна изненада! – самодивата плесна радостно с ръце.

– Да, Гаяна, аз съм.

– Помниш ме значи. – Гаяна се усмихна лукаво. – Коя е спътницата ти?

– Аз съм Люба – представи се вяло.

Излъчването на самодивата я привличаше неустоимо, макар да не я бе поглеждала в очите. Гаяна беше дяволски красива. Косата ѝ беше гъста и къдрава като нейната, но много по-светла, с вплетени в тънките плитчици полски цветя. Стигаше до глезените ѝ, обгръщайки я като було. Дългата ѝ рокля беше невъзможно бяла. Люба прехапа устни и с усилие отклони поглед. Усещаше главата си тежка, пълна с гъст сироп, в който мислите ѝ потъваха безвъзвратно.

Филип решително се приближи към самодивата.

– Остави селото на мира.

Тя се изсмя звънко:

– Няма да стане! Не ми се пречкайте, не ви влиза в работата. Не знам защо въобще са ви намесили. На никого нищо лошо не съм сторила.

– Мъжът, когото търсиш, не живее в Кожари от години. – Посочи вълците. – Престани да ги изпращаш в селото да правят поразии.

Гаяна се нацупи. Тропна сърдито с крак.

– Не!

– Тръгни си, докато още можеш.

– И какво ще направиш, за да ме накараш? – Гласът на Гаяна ромолеше съблазнително.

Люба потръпна от изкушението да срещне погледа ѝ. Насили се да гледа само към Филип и да не се поддава. Той невъзмутимо скръсти ръце пред гърдите си, макар Люба да виждаше по стойката му, че е все пак е нащрек.

– Самодивските ви номера не работят върху мен. Опитай с нещо друго!

Други откъси от „Дивата магия: Белязани“

Плажът

Лей линията

Книгата

Обучителният куб

Адвокатът на Невестулката

Материалът Самодивата Гаяна (откъс от „Дивата магия: Белязани“) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

Днес сме на любимия плаж на Люба – Паша дере край Варна. Плажуване през ноември е забавно, когато е с правилната компания.

Люба заплува успоредно на брега. Грациозните ѝ прецизни движения бяха наслада за очите му, сякаш се бе сляла с водата. След малко се приближи на два метра от него и стъпи на дъното. Лицето ѝ бе озарено от радост. Водата се стичаше на вадички по загорялата ѝ кожа и подчертаваше мускулите на атлетичното ѝ тяло. На врата ѝ все още висеше амулетът, който ѝ бе направила Марта.

– Водата е ледена. Можехме да отидем на Топлата вода – измърмори шеговито Филип.

Тя завъртя няколко пъти глава в отрицание и пръските вода от косата ѝ стигнаха чак до него.

– Помниш ли мъглата? Също така, там е гадно. А и нямаше да мога да направя това – разкопча горнището на и без това оскъдния си бански и го метна по Филип. Банският го уцели по рамото и цопна във водата до краката му.

Люба се изкикоти и му направи подканящ жест с ръка. Сканиращите ѝ импулси се плиснаха наоколо.

Филип заряза предпазливостта и се затича към Люба, сграбчи я през кръста и я хвърли сред вълните. Лоша идея.

Тя го повлече надолу сред плискане и смях. За няколко мига двамата останаха под водата. Филип се измъкна на повърхността и се насили да диша равномерно, студената вода го бе стегнала в болезнена хватка. Люба обви ръце около врата му и крака – около кръста му. Целуна го напористо, спирайки и без това затрудненото му дишане.

– С времето се свиква – засмя се тя на реакцията му. – А и водата не е чак толкова студена. Може и повече, повярвай ми.

– За човек, който мрази да му е студено, имаш странни хобита.

Притисна я към себе си, настръхналите ѝ зърна се отъркваха в гърдите му. Тръпката на възбудата плъзна по тялото му въпреки отрезвяващия ефект на студената вода.

– Харесвам те такава – прошепна ѝ с треперещ от студа глас.

– Каква?

Усмивката още красеше лицето ѝ, но зелените ѝ очи, обримчени със златисто, станаха сериозни.

– Солена, горчива, морска… Беше същата, когато дойде при мен онази нощ.

Люба се отдръпна от него. Обърна му гръб и припряно тръгна към брега, разплисквайки водата около себе си.

– Да излизаме, преди да сме се вкочанили.

Филип я последва охотно, макар да му беше неприятно, че го отблъсна.

Тя се излегна по корем на кърпата, отпусна глава върху ръцете си. Неравният звездовиден белег на рамото ѝ се открояваше с по-светлия си цвят. Отпусна се по корем до нея върху нагрятата от слънцето кърпа.

Целуна я по рамото, но тя не реагира. Тогава Филип изрови една мида от пясъка и прокара ръба по гърба ѝ. Остана бяла следа, която той проследи с пръст. Кожата ѝ настръхна.

Люба завъртя глава към него:

– Трябва да се облека, но ми е толкова хубаво слънцето да напича кожата ми. Много ми липсваше това. Кажи ми честно дали ти допада тук.

Филип прокара мидата по ръката ѝ от рамото до тънкия дълъг белег на предмишницата.

– В момента се радвам най-вече на компанията ти.

Тя се усмихна, изви тяло към него. Пръстите ѝ проследиха скулите и челюстта му. Притисна буза към неговата и прошепна:

– Липсваше ми, котарако. Постоянно мислех за теб.

Филип обви ръка около кръста ѝ.

– Какво каза? Не те чух.

– Казах, че водата е много студена и измръзнах.

Тя се опита да се отскубне, но Филип я притисна по-силно към себе си.

– Лъжкиня! Наказанието ти е сто целувки. Но ако си признаеш…

Люба се изкикоти:

– Нищо не признавам. Накажи ме.

Филип я целуна няколко пъти по шията, после по устните, спусна се надолу по другото ѝ рамо. Заля го вълна от нейната радост, подобно на телепатичната връзка, която бяха осъществили през лисицата. Това го озадачи, но предпочете просто да се остави на усещането, без да се задълбочава какво се случва.

Тя измърка доволна. Притисна го в обятията си и също го целуна. Вгледа се в него, лицето ѝ стана сериозно.

– Каква е тази гробовна физиономия? – попита я Филип.

– Странно ми е.

– Кое?

– Това, че ми липсваше. Не мисля, че някой някога ми е липсвал така. А едва се познаваме…

– Сега имаме цялото време на света да се опознаем. Ще видиш колко още по-готин тип съм! – каза ѝ той със смях, след което я захапа леко за рамото.

Тя отново се разсмя и го прегърна по-силно.

Други откъси от „Дивата магия: Белязани“

Самодивата Гаяна

Лей линията

Книгата

Обучителният куб

Адвокатът на Невестулката

Материалът Плажът (откъс от „Дивата магия: Белязани“) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

В ерата на крадливия папагалски изкуствен интелект (КПИИ), моето творчество остава изцяло човешко. Не само текстовете, които пиша аз самата, но и всеки по веригата върши работата си без помощта на КПИИ.

И така ще бъде винаги!

Имам фантастичен екип, който включва няколко прекрасни жени, които обичат работата си и живеят и дишат с творчеството си. Те са от онези хора, които точно като мен просто не могат да не творят и създават с ума, ръцете и сърцата си.

След като първото издание на „Обетът“ беше издадено с „издател“. Резултата беше плачевен, дори по моите тогава на практика несъществуващи стандарти. Заради горчивия опит от това преживяване, реших да започна да се самоиздавам (повече за тази история скоро в блога). Основната причина беше, че когато се самоиздавам аз избирам с кого работя и имам пълен контрол над крайния резултат.

Така и така моето име седи на корицата, така и така мен първо сочат, ако се проваля.

Поне вината, че нещо се е оплескало, наистина ще си е моя.

Обаче нищо не се оплеска и съвсем скоро ще държа в ръцете си третото издание на „Обетът“ (още по-красиво и още по-дебело от второто!) и за първи път ще докосна като физическо тяло „Белязани“.

Към сегашния момент съм още по-щастлива, че избрах този път заради бума на въпросното КПИИ. С огромна тъга и разочарования виждам колко много автори и ИЗДАТЕЛСТВА прибягват до услугите му, с което вредят на писатели, редактори, преводачи, художници и още куп хора, от които се краде безогледно. Не искам да имам нищо общо с хора, които не уважават труда на колегите си и собствения си труд всъщност.

Не искаш да си „губиш“ времето с писане, превеждане и рисуване? Няма проблем, не е нужно всеки да се занимава с изкуство. Потърси своето нещо, но не кради и не вреди активно на другите, само защото на теб ти е тъпо.

Но също не е необходимо да се оправдаваш, че ползваш КПИИ защото:

1) не можеш (учи се с практика!);

2) скъпо е да ползваш истински хора за конкретна услуга (понеже може би нямаш социален кръг, в който да намериш хора, които с готовност ще ти свършат работата срещу скромна сума или пет бири, или просто заради сините ти очи?);

3) вече създаденото не отговаря на представите ти (хилядолетия човешко изкуство не могат да се доближат до визията ти за илюстрация на разказа ти? Стига бе!);

4) не знаеш как да използваш наличните безплатни ресурси, както правехме последните двайсетина години преди КПИИ (просто питай! Ще те насочим с радост).

Ежедневно се изумявам от нелепите оправдания, с които хора и бизнеси оправдават факта, че използват КПИИ.

Нямам против LLM, потенциала им е огромен и определено човечеството може да има изключителни ползи от технологията. Уви, голяма част от създателите на тези модели търсят основно печалба (в най-добрия случай) и целят заграбване на човешкото знание, творчество и интелект (в най-лошия), да не зачекваме преките вреди над околната среда и обществото.

От тази моя скромна трибуна те призовавам да застанеш зад човешкото творчество и човешкия интелект и да бойкотираш чатботовете и всякакви форми на КПИИ. Знам, че можеш и се надявам да намериш достатъчно съвест в себе си за да го направиш и така да подкрепиш всички свои приятели творци.

А моето творчество винаги ще бъде човешко с всички плюсове и минуси на това.

Материалът Фентъзи поредицата „Дивата магия“ е създадена от хора е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

След много криволичене втора част от фентъзи поредицата Дивата магия – „Белязани“ – е готов и ще излезе на 2 октомври 2026 г.

Можеш да си направиш предварителна поръчка през тази форма: https://forms.gle/qhonksRP7SWfLWtx8

Освен самата книга самостоятелно или в комплект с първата част „Обетът“, можеш да поръчаш и някоя от специалните книжни кутии, които ще могат да се поръчат само с тази предварителна поръчка.

Написването на тази книга беше голямо приключение за мен. Ако получаваш бюлетина ми, вече знаеш подробностите. Радвам се, че всички пречки са зад гърба ми и съвсем скоро ще държа книгата в ръка и ще стигне до читателите ми, които я очакват с нетърпение.

Материалът Предварителна поръчка на „Дивата магия: Белязани“ е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

Лексикон

Име: Яна

Прякор: NightEyes/Нощни очи (вълка на Фиц от „Придворния убиец“ завинаги ще остане в сърцето ми); старата ми версия от първата ми писателска ера беше известна като лейди Фрост или Скрежанка.

Зодия: Везни с асцедент Скорпион

Имаш ли деца? Цели три – две момчета (на 18 и 15 г.) и момиче (на 11 г.).

В какъв формат предпочиташ да четеш – хартиени, електронни или аудиокниги?

Нямам категорично предпочитание. Всеки вариант си има своите очарования, а аз се възползвам максимално.

Имаш ли си някакви странни навици, свързани с четенето?

Не обичам някой да чете новите ми книги преди мен. Много си пазя хартиените книги, в същото време подгъвам ъгълчетата и си отбелязвам неща в тях с химикал, пиша си в полетата.

Коя е любимата ти част от писането?

Когато най-после всичко се намести сюжетно и историята просто „щраква“ в своята цялост.

Коя част от писането мразиш?

Няма такава. Но откровено ненавиждам повечето неписателски неща, свързани със самоиздаването.

В коя част от деня си най-продуктивна?

Следобед и привечер.

Каква е писателската ти рутина?

Когато съм в процес на писане, гледам да пиша всеки ден, като си поставям цели (минимум, 100%, максимум) и се старая да ги изпълня. Когато съм в процес на редакция имам нужда от по-големи отрязъци от време за работа, така че не винаги работя по историята всеки ден, но си определям дни от седмицата, в които се занимавам само с това. Пиша основно на лаптопа си, но обичам да си пиша и по тефтерите за да си избистрям идеи.

Как се измъкваш от писателските „дупки“?

Зависи на какво се дължи въпросната „дупка“. Най-гадните и продължителните са тези, които са причинени от моменти на влошено здраве. Заради такива ми трябваха 5 години да напиша „Белязани“. Ако просто съм забила с историята, говоря си някой, за да си избистря нещата. Разписвам си някакви идеи в тефтера или на хвърчащи листи. Също разходка, душ, тренировка, ми помагат да разтоваря ума си.

Кои автори те вдъхновяват?

В момента топ три авторите ми са В. Е. Шуаб (чувствам я като сродна душа), Робин Хоб и Илона Андрюс.

В какви отношения си с музата си?

Перфектни. Нямам грам забележки, съвършената връзка.

А с героите си?

Ох, ами… разбира ме се. Повечето от тях хич не се кефят на нещата, които им причинявам, но разбират, защо го правя. А и сексуалният им живот е фантастичен, нямат право да се оплакват.

Освен да пишеш и четеш, какво друго обичаш да правиш?

Обичам да шофирам извънградско, особено в планински райони. Обичам да играя на видео игри.

Море или планина?

Лятна планина и зимно море.

Котки или кучета?

Категорично котки за домашни любимци, но обичам всякакви животни. А кучето ни Ането, което остана при бившия ми съпруг, е най-голямата сладурана на света.

Кой е най-странния предмет в дома ти?

Картина, която е „вървяла“ по Камино с художничката си.

Коя е твоята скапана суперсила?

Мога да разкажа най-забавния виц по адски тъп начин.

Каква суперсила искаш да имаш?

Да мога да се телепортирам.

Любим разказ, написан от теб?

„Хриле“ и „Горко на победените“. Дали са най-добрите писани от мен? Не, но имам голям сантимент към тях.

Как празнуваш добри новини?

С вкусна храна в компанията на приятели. Обичам и да си правя подаръци.

Коя твоя история си представяш, че ще те надживее?

Обожавам „Дивата магия“ и бих се радвала да е тази поредица или ако трябва да е само една книга от нея – „Белязани“. Но струва ми се тепърва предстои да напиша своя магнум опус. Имам толкова много идеи!

Какво носиш винаги в багажа си, когато пътуваш?

Тапи за уши, маска за сън, слушалки (музика) и книга.

Какво следва след „Белязани“?

Започнах планирането на „Сънят на Афродита“, която е една от няколкото истории, които се разклониха от първоначалната идея на „Обетът“. Виждам го като приключенско фентъзи (определено има силeн Uncharted & Tomb Rider вайб), което се заиграва със старогръцката митология. Категорично ще бъде самостоятелна история.

Искаш да научиш още нещо за мен?Попитай ме в коментар под публикацията.

Материалът Писателски лексикон е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.

Брой думи: 350

Жанр: ужаси

Ден втори откакто героят ми го е страх да се съблече.

Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва да свали дрехите си.

Пиша и трия едни и същи думи за пореден път. Не мога да мина отвъд „Стивън разкопча най-горното копче на ризата си.”

Уморен съм, стомахът ми стърже празен. Потропвам нервно с пръсти по бюрото.

Днес получих поредния пасивно-агресивен имейл от агентката си. Трябваше да предам ръкописа преди седмица. Естествено не ѝ отговорих. Какво можех да ѝ кажа?

„Джесика, скъпа, в творчески запек съм. Героят не ми се подчинява, страх го е да се съблече.”

Представих си отвратения ѝ поглед. „Да, Джесика, жалък съм. Прецака се с мен.“

Изпсувах сочно. Затворих с трясък лаптопа и се изправих вдървено. Отидох до прозореца, дръпнах пердетата. Яркото юнско слънце ме заслепи. В същото време ме лъхна собствената ми миризма.

Трябва да се изкъпя. Незабавно.

Разкопчах най-горното копче на ризата си. Досмеша ме, точно това исках да направи героя ми – да се съблече и да отиде да се изкъпе.

Захвърлих ризата на пода, смъкнах и тениската. На колана на дънките се поколебах. Сцената се разгръщаше в ума ми толкова ярко, чак ме полазиха тръпки.

Тръснах глава. Разкопчах колана и след кратка борба, дънките ми се озоваха върху останалите дрехи на пода.

Когато посегнах към боксерките си, две полупрозрачни ръце ги стискаха за ластика и ги опъваха нагоре.

Супер, халюцинирам. Тая трева най-после подейства, макар с часове закъснение.

Опитах да събуя боксерките си, но те не помръдваха. Сърцето ми заби учестено. За първи път получавах толкова осезаеми видения. Не знаех дали да съм доволен или да се разпищя.

Ръцете опънаха боксерките нагоре, топките ми се сплескаха болезнено.

„Сякаш искат да събуят гащите ми през главата”, помислих си едновременно ужасен и развеселен.

Натискът върху топките и члена ми се концентрира, сякаш платът се трансформира в острие, което прорязва тялото ми през средата. Историята, която пишех беше преляла в халюцинацията ми.

НЕ СЪМ ПУШИЛ ПО-ДОБРА ТРЕВА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ!

Коленете ми омекнаха. Пареща болка избухна в корема ми. Погледнах надолу.

Кръвта, стичаща се по бедрата ми, беше истинска.

Материалът Ден втори (микроразказ) е публикуван за пръв път на Яна Хараланова.